Додея ми

Poetry

979 0 6

Страхувах се да се усмихвам.

Прикривах се зад имена

на стари глупави привички,

превивах лесно колена.

На другите отварях смело

врати към техните мечти,

а аз оставах да ги гледам

и да им махам през сълзи.

Вечерях винаги с надежда,

че утре ще намеря път

и той към Нещо ще извежда,

реки от обич ще текат...

Ала закусвах в тишината

на делничната сивота,

денят ми беше "както трябва" -

безцветен,

с форма на тъга...

Додея ми да препрочитам

едни и същи правила!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

genkaivanova (Генка)

Давай ,наруши правилата!Търси по-добрия път!!

2008-04-12T09:32:40+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Бях ти казала,че те чета!
И го правя!Редовно!
Сега не се стърпях,да ти го припомня!

2008-04-12T08:19:40+03:00
Уенди (Бианка Габровска)

Права си! Смени правилата!Хубав стих, категоричен!

2008-04-11T23:55:11+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

...безцветен,
с форма на тъга...
Много красиво стихотворение!
с обич, мила Руми.

2008-04-11T22:37:02+03:00
meriam (МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ)

Ох! И на мен ! Така добре те разбирам,като че за мен е писано!Пък е и добро! ПОЗДРАВ от сърце!

2008-04-11T21:57:48+03:00