Догаряща душа...

12 мая 2010 г., 12:12

Поэзия » Другая

642 0 2

Тихо е, свещите отвън догарят.
Оставам пианото само да ми напомня
и на пода в моята сива стая падам.
Крещящ от болка, душата си
в рамка оковавам.

   Но утре си казвам,
   ще бъда истински,
   уви, отново се провалям.

Заслушвам се в песента
сиротна, навяваща ми
твърде изкривен от
мечтите спомен.

   Тръгвам си, но
   сълзите няма
   да задържам. Нека
   те да бъдат спасението,
   нека те догасят в мен
   пожара – запалил се от
   малък душевен пламък.

Догаряща душа...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения