Nos7radam (Ноно Якимов)
68 58
12.05.2010 г., 12:12 ч.

Догаряща душа... 

  Поезия » Друга
688 0 2

Тихо е, свещите отвън догарят.
Оставам пианото само да ми напомня
и на пода в моята сива стая падам.
Крещящ  от болка, душата си
в рамка оковавам.

              Но утре си казвам,
              ще бъда истински,
              уви, отново се провалям.

Заслушвам се в песента
сиротна, навяваща ми
твърде изкривен от
мечтите спомен.

               Тръгвам си, но
               сълзите няма 
               да задържам. Нека
               те да бъдат спасението,
               нека те догасят в мен
               пожара – запалил се от
               малък душевен пламък.

© Ноно Якимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??