Nos7radam (Ноно Якимов)
68 58
May 12, 2010, 12:12 PM

Догаряща душа... 

  Poetry » Other
712 0 2

Тихо е, свещите отвън догарят.
Оставам пианото само да ми напомня
и на пода в моята сива стая падам.
Крещящ  от болка, душата си
в рамка оковавам.

              Но утре си казвам,
              ще бъда истински,
              уви, отново се провалям.

Заслушвам се в песента
сиротна, навяваща ми
твърде изкривен от
мечтите спомен.

               Тръгвам си, но
               сълзите няма 
               да задържам. Нека
               те да бъдат спасението,
               нека те догасят в мен
               пожара – запалил се от
               малък душевен пламък.

© Ноно Якимов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??