Догаряща душа...
1K
0
2
Тихо е, свещите отвън догарят.
Оставам пианото само да ми напомня
и на пода в моята сива стая падам.
Крещящ от болка, душата си
в рамка оковавам.
Но утре си казвам,
ще бъда истински,
уви, отново се провалям.
Заслушвам се в песента
сиротна, навяваща ми
твърде изкривен от
мечтите спомен.
Тръгвам си, но
сълзите няма
да задържам. Нека
те да бъдат спасението,
нека те догасят в мен
пожара – запалил се от
малък душевен пламък.
© Ноно Якимов All rights reserved.
