20 июл. 2011 г., 17:59

Дойде

1.1K 0 6

Дойде неканен и непожелан
и със страстта си ме изтръгна 
от най-безпаметния сън,  
във който нявга съм се губила. 

Бе истински и искрен мъж
със ясна цел и думи прости, 
като внезапно плиснал дъжд, 
измокрил ме почти до кости. 

И аз безмълвно ти се покорих
със някаква първична радост – 
загубих се и в теб се преоткрих, 
безпомощна от явната си слабост. 

Дойде неканен, но си тъй желан,
че ме боли за теб да мисля, 
когато знам, че някъде си там 
и друга в мрака те прегръща.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...