Дойде
Дойде неканен и непожелан
и със страстта си ме изтръгна
от най-безпаметния сън,
във който нявга съм се губила.
Бе истински и искрен мъж
със ясна цел и думи прости,
като внезапно плиснал дъжд,
измокрил ме почти до кости.
И аз безмълвно ти се покорих
със някаква първична радост –
загубих се и в теб се преоткрих,
безпомощна от явната си слабост.
Дойде неканен, но си тъй желан,
че ме боли за теб да мисля,
когато знам, че някъде си там
и друга в мрака те прегръща.
© Ирена Иванова All rights reserved.
