6 нояб. 2016 г., 17:53

Дойдох по устните на вятъра

1.4K 2 8

 

Боли ме, че няма да видя очите ти.
Ръцете ти няма да милват душата ми.
Усмивката няма да мъчи за миг
сърцето на вятъра, когато избяга.
Ти дойдеш ли, няма ще падна във теб.
Ти дойдеш ли, само ще бъда мълчание.
Съжалявам...
Съжалявам, не съм малко цвете.
Сърцето ми отдавна поникна при теб...

За миг съзерцание...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

03.06.16

Комментарии

Комментарии

  • Винаги се връщам тук, отново и отново, чета всяка твоя творба и имам нужда да се върна пак и пак да я прочета...
  • Кратко откровение, но дълбоко...!!!
  • Как да изкорениш сърцето, корените. са толкова дълбоки и сраснали! Харесах!
  • Трудна работа с критиката. Ще се затрудня да критикувам нещо, което съм скътал в "Любими" още с първия прочит
  • Благодаря ви много
    Ще се радвам и на критика.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...