6 нояб. 2016 г., 17:53

Дойдох по устните на вятъра

Поэзия » Любовная, Белые стихи

1.4K 2 8

Боли ме, че няма да видя очите ти.
Ръцете ти няма да милват душата ми.
Усмивката няма да мъчи за миг
сърцето на вятъра, когато избяга.
Ти дойдеш ли, няма ще падна във теб.
Ти дойдеш ли, само ще бъда мълчание.
Съжалявам...
Съжалявам, не съм малко цвете.
Сърцето ми отдавна поникна при теб...

За миг съзерцание...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

03.06.16

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Винаги се връщам тук, отново и отново, чета всяка твоя творба и имам нужда да се върна пак и пак да я прочета...

2016-11-19T01:25:44+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Кратко откровение, но дълбоко...!!!

2016-11-13T18:37:50+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Как да изкорениш сърцето, корените. са толкова дълбоки и сраснали! Харесах!

2016-11-08T18:12:02+02:00
Вънотрая (Вънотрая)

Трудна работа с критиката. Ще се затрудня да критикувам нещо, което съм скътал в "Любими" още с първия прочит

2016-11-08T08:51:44+02:00
limeruna (Йоана)

Благодаря ви много
Ще се радвам и на критика.

2016-11-07T23:15:53+02:00