6.11.2016 г., 17:53 ч.

Дойдох по устните на вятъра 

  Поезия » Любовна, Бели стихове
900 2 9

 

Боли ме, че няма да видя очите ти.
Ръцете ти няма да милват душата ми.
Усмивката няма да мъчи за миг
сърцето на вятъра, когато избяга.
Ти дойдеш ли, няма ще падна във теб.
Ти дойдеш ли, само ще бъда мълчание.
Съжалявам...
Съжалявам, не съм малко цвете.
Сърцето ми отдавна поникна при теб...

За миг съзерцание...

© Йоана Всички права запазени

03.06.16

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги се връщам тук, отново и отново, чета всяка твоя творба и имам нужда да се върна пак и пак да я прочета...
  • Кратко откровение, но дълбоко...!!!
  • Как да изкорениш сърцето, корените. са толкова дълбоки и сраснали! Харесах!
  • Трудна работа с критиката. Ще се затрудня да критикувам нещо, което съм скътал в "Любими" още с първия прочит
  • Благодаря ви много
    Ще се радвам и на критика.
  • Хубаво заглавие, прекрасна поезия и уникален финал. Няма да се повтарям, но много ми хареса! Поздравления!
  • Хареса ми много извисената образност на поезията!
  • "Сърцето ми отдавна поникна при теб...
    За миг съзерцание..."
    Любов и светлина! Дишам тук! Прегръдка!
  • Велика миниатюра! Няма да бъдеш разбрана и почувствана лесно, Йоана, защото за това трябват интелект и душа, а двете много рядко се срещат заедно.

    "Ти дойдеш ли, няма ще падна във теб.
    Ти дойдеш ли, само ще бъда мълчание...
    Съжалявам...
    Сърцето ми отдавна поникна при теб...
    За миг съзерцание..."

    ОКОТО на текста. Такива редове може да напише само гениална поетеса!
Предложения
: ??:??