Дойдох... за да си отида -
тук, под слънцето, където...
вятър черпеше ме със своите чувста
и подслон от облаци ми бе небето.
Тук спрях се, за да си почина,
загледана... във спряло време,
откривах спомени, като събирах
из полето пръснатото семе.
Всичко ми е мило...
дори мълчанието на пасящите коне
и жълтурчета самотни пръснали се из тревата,
чакащи някой да ги обере. ...