Докато не тръгне влакът му...
* * *
Очите на детето са невинни,
душата му танцува във зениците,
небесата винаги са сини,
а то пътува на гърба на птиците...
Най-чиста е душата на детето,
най-искрени са неговите думи,
прекрасни като девствена комета,
непознала нивга прашни друми...
След туй годините нахлуват,
изпепеляват всичко без остатъци,
съвестно промените рисуват,
оставяйки му груби отпечатъци...
Детето бързо си "отива",
чистата душа поглъща мрака,
по мъничко с тълпата то се слива,
докато... не тръгне на живота влакът му...
Единствено децата са... невинни!
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
