Feb 10, 2013, 9:25 PM

Докато не тръгне влакът му...

  Poetry
1.6K 0 10

*          *          *


Очите на детето са невинни,

душата му танцува във зениците,

небесата винаги са сини,

а то пътува на гърба на птиците...

Най-чиста е душата на детето,

най-искрени са неговите думи,

прекрасни като девствена комета,

непознала нивга прашни друми...

След туй годините нахлуват,

изпепеляват всичко без остатъци,

съвестно промените рисуват,

оставяйки му груби отпечатъци...

Детето бързо си "отива",

чистата душа поглъща мрака,

по мъничко с тълпата то се слива,

докато... не тръгне на живота влакът му...

 

Единствено децата са... невинни!


*          *          *

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Право казваш...
  • "Очите на детето са невинни,
    душата му танцува във зениците,
    небесата винаги са сини,
    а то пътува на гърба на птиците..."
    Сияйни надежда и смисъл...
  • Майстор!!!!Поздрав!
  • Носталгия по детството...
    Добре че те е хванала
    и мъничко насам те е довееяла.
    И ясно е:Пораснал си
    и помъдрял.И малко съжаляваш.
    Ала такъв е той... животът на големите
  • "Единствено децата са... невинни!"
    Това е една от житейските истини. Детската невинност ни крепи...
    Здравей, Валентино! Бях забравила,колко пречистващи и събуждащи размисъл са твоите откровения. Благодаря, че ми даде възможност "да те видя отново"!Добра среща, поете!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...