Докато не тръгне влакът му...
* * *
Очите на детето са невинни,
душата му танцува във зениците,
небесата винаги са сини,
а то пътува на гърба на птиците...
Най-чиста е душата на детето,
най-искрени са неговите думи,
прекрасни като девствена комета,
непознала нивга прашни друми...
След туй годините нахлуват,
изпепеляват всичко без остатъци,
съвестно промените рисуват,
оставяйки му груби отпечатъци...
Детето бързо си "отива",
чистата душа поглъща мрака,
по мъничко с тълпата то се слива,
докато... не тръгне на живота влакът му...
Единствено децата са... невинни!
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
