21 мар. 2017 г., 00:48 2017-03-21T22:28:57+02:00

Доказваш ми...

Поэзия

882 8 11

За мен си мъничкото горско цвете,
далеч от този пошъл свят лъжлив.
Отвъд поляните пресъхнали на световете,
дарило патерица на надеждата да продължи...

Доказваш ми, че битието няма смисъл -
живяното е дневник на смъртта.
Най-ценна е случайната, недоразвита мисъл,
пробила с човка обкръжилата я суета.

И нека се превърна в мълчалива сянка
на крехкото ти стъбълце върху пръстта.
Самотен подпис на лъча, нестигнал заник
и отразен от острието на целта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Дори едно цвете може да подари надежда в този лъжовен свят! Поздрави!!!

2018-06-05T18:41:32+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

И с крехкостта на своето дихание, стъбълцето так открехва радостта и цели се в целта...Любимо.Благодаря.

2017-03-25T23:27:57+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Прекрасно, наистина - горските цветя са нежна красота...!!!

2017-03-24T14:55:25+02:00
Eia (Росица Танчева)

"Най-ценна е случайната, недоразвита мисъл,
пробила с човка обкръжилата ни суета."
Впечатлява с интересните метафори.
Много ми хареса! Поздравления!

2017-03-21T20:20:27+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Нежен пролетен полъх,изригнал от дълбините на сърцето...

2017-03-21T18:23:55+02:00