21.03.2017 г., 0:48 ч.  

Доказваш ми... 

  Поезия
686 8 11

За мен си мъничкото горско цвете,
далеч от този пошъл свят лъжлив.
Отвъд поляните пресъхнали на световете,
дарило патерица на надеждата да продължи...

Доказваш ми, че битието няма смисъл -
живяното е дневник на смъртта.
Най-ценна е случайната, недоразвита мисъл,
пробила с човка обкръжилата я суета.

И нека се превърна в мълчалива сянка
на крехкото ти стъбълце върху пръстта.
Самотен подпис на лъча, нестигнал заник
и отразен от острието на целта!

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дори едно цвете може да подари надежда в този лъжовен свят! Поздрави!!!
  • И с крехкостта на своето дихание, стъбълцето так открехва радостта и цели се в целта...Любимо.Благодаря.
  • Прекрасно, наистина - горските цветя са нежна красота...!!!
  • "Най-ценна е случайната, недоразвита мисъл,
    пробила с човка обкръжилата ни суета."
    Впечатлява с интересните метафори.
    Много ми хареса! Поздравления!
  • Нежен пролетен полъх,изригнал от дълбините на сърцето...
  • Дълбоко замислящо... Поздрави!
  • Дълбочина на мисълта.Емоцията е много силна.Изказа силен и даващ отговор на загатките на живота.
  • Дълбока е твоята поезия, Младене! Поражда размисли. Благодаря ти за този стих!
  • Впечатли ме"живяното е дневник на смъртта"... Характерният стил:обич и нежност , които преминават през отрезвителен скепсис.Браво!🐎
  • Да, само цветятя са истински на този свят! Замислих се. Поздрави!
  • Красива и вълнуваща поезия,
    поезия която докосва и оставя...оставя следа.
    Поздравления за нежния стих, Младене!
Предложения
: ??:??