Доказваш ми...
За мен си мъничкото горско цвете,
далеч от този пошъл свят лъжлив.
Отвъд поляните пресъхнали на световете,
дарило патерица на надеждата да продължи...
Доказваш ми, че битието няма смисъл -
живяното е дневник на смъртта.
Най-ценна е случайната, недоразвита мисъл,
пробила с човка обкръжилата я суета.
И нека се превърна в мълчалива сянка
на крехкото ти стъбълце върху пръстта.
Самотен подпис на лъча, нестигнал заник
и отразен от острието на целта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
