Mar 21, 2017, 12:48 AM  

Доказваш ми...

  Poetry
881 8 11

За мен си мъничкото горско цвете,
далеч от този пошъл свят лъжлив.
Отвъд поляните пресъхнали на световете,
дарило патерица на надеждата да продължи...

Доказваш ми, че битието няма смисъл -
живяното е дневник на смъртта.
Най-ценна е случайната, недоразвита мисъл,
пробила с човка обкръжилата я суета.

И нека се превърна в мълчалива сянка
на крехкото ти стъбълце върху пръстта.
Самотен подпис на лъча, нестигнал заник
и отразен от острието на целта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дори едно цвете може да подари надежда в този лъжовен свят! Поздрави!!!
  • И с крехкостта на своето дихание, стъбълцето так открехва радостта и цели се в целта...Любимо.Благодаря.
  • Прекрасно, наистина - горските цветя са нежна красота...!!!
  • "Най-ценна е случайната, недоразвита мисъл,
    пробила с човка обкръжилата ни суета."
    Впечатлява с интересните метафори.
    Много ми хареса! Поздравления!
  • Нежен пролетен полъх,изригнал от дълбините на сърцето...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....