13 окт. 2020 г., 20:41

Докога

420 0 0

Докога

Господи, как си ни спуснал,
като божие подобие?
На най – прекрасната яхта,
за миг земно пътуване!

 

От себе си дал любовта
в земното ни сънуване,
да творим чудеса
с истина от чисто обичане?

 

Защо днес сме толкоз различни,
нали по Теб си приличаме?
Стоим в толкова разединения-
от фалш, лъжа, безразличия!

 

Нали си ни сложил любов
и вяра и обич в душата,
къде се изгуби на зарове
от отровата на змията?

 

Авел и Кайн още враждуват
забравили, че са братя,
докога в това съществуване-
докога ще поделят земята?

 

И ако още сме слепи
и носим кръста от злато,
измий очите ни - моля те!
Че в Тебе, всички сме братя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...