Докога
Господи, как си ни спуснал,
като божие подобие?
На най – прекрасната яхта,
за миг земно пътуване!
От себе си дал любовта
в земното ни сънуване,
да творим чудеса
с истина от чисто обичане?
Защо днес сме толкоз различни,
нали по Теб си приличаме?
Стоим в толкова разединения-
от фалш, лъжа, безразличия!
Нали си ни сложил любов
и вяра и обич в душата,
къде се изгуби на зарове
от отровата на змията?
Авел и Кайн още враждуват
забравили, че са братя,
докога в това съществуване-
докога ще поделят земята?
И ако още сме слепи
и носим кръста от злато,
измий очите ни - моля те!
Че в Тебе, всички сме братя!
© Елеонора Крушева Всички права запазени