Oct 13, 2020, 8:41 PM

Докога

  Poetry » Civic
419 0 0

Докога

Господи, как си ни спуснал,
като божие подобие?
На най – прекрасната яхта,
за миг земно пътуване!

 

От себе си дал любовта
в земното ни сънуване,
да творим чудеса
с истина от чисто обичане?

 

Защо днес сме толкоз различни,
нали по Теб си приличаме?
Стоим в толкова разединения-
от фалш, лъжа, безразличия!

 

Нали си ни сложил любов
и вяра и обич в душата,
къде се изгуби на зарове
от отровата на змията?

 

Авел и Кайн още враждуват
забравили, че са братя,
докога в това съществуване-
докога ще поделят земята?

 

И ако още сме слепи
и носим кръста от злато,
измий очите ни - моля те!
Че в Тебе, всички сме братя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...