Oct 13, 2020, 8:41 PM

Докога

  Poetry » Civic
415 0 0

Докога

Господи, как си ни спуснал,
като божие подобие?
На най – прекрасната яхта,
за миг земно пътуване!

 

От себе си дал любовта
в земното ни сънуване,
да творим чудеса
с истина от чисто обичане?

 

Защо днес сме толкоз различни,
нали по Теб си приличаме?
Стоим в толкова разединения-
от фалш, лъжа, безразличия!

 

Нали си ни сложил любов
и вяра и обич в душата,
къде се изгуби на зарове
от отровата на змията?

 

Авел и Кайн още враждуват
забравили, че са братя,
докога в това съществуване-
докога ще поделят земята?

 

И ако още сме слепи
и носим кръста от злато,
измий очите ни - моля те!
Че в Тебе, всички сме братя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...