19 окт. 2018 г., 23:50

Докосна ме

758 0 0

Докосна ме. И ме сгря. 

А как бях забравил какво е то огнище,
на нему гледах вече като грях, 
а на топлината му, като на пепел от въглища. 
Докосна ме и дъхът в устата ми се спря, 
механизмът за издишане захапа. 
В докоснатото място цял се взрях,
и втренчени във него, очите ми просто зяпаха, 
стояха неподвижно като заспали минувачи,
изгубили способността да продължат, 
наслушали се на приказки от случайни разказвачи, 
не са сигурни, дали u сега пак не ги лъжат. 
Кажи им, че не си сълза която ще изпия, 
дъвка, която ще изгуби сладкото, 
червило, което ще попие. 
Моля те кажи им, че си мечтано рядкото - 
Онази щастлива случайност, 
онази тръпка, онази крайност, 
онази така желана всеотдайност, 
Моля те, кажи им вече, краткотрайност ли си или си безкрайност!

 

Сумея Мику

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...