19.10.2018 г., 23:50

Докосна ме

757 0 0

Докосна ме. И ме сгря. 

А как бях забравил какво е то огнище,
на нему гледах вече като грях, 
а на топлината му, като на пепел от въглища. 
Докосна ме и дъхът в устата ми се спря, 
механизмът за издишане захапа. 
В докоснатото място цял се взрях,
и втренчени във него, очите ми просто зяпаха, 
стояха неподвижно като заспали минувачи,
изгубили способността да продължат, 
наслушали се на приказки от случайни разказвачи, 
не са сигурни, дали u сега пак не ги лъжат. 
Кажи им, че не си сълза която ще изпия, 
дъвка, която ще изгуби сладкото, 
червило, което ще попие. 
Моля те кажи им, че си мечтано рядкото - 
Онази щастлива случайност, 
онази тръпка, онази крайност, 
онази така желана всеотдайност, 
Моля те, кажи им вече, краткотрайност ли си или си безкрайност!

 

Сумея Мику

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...