Докосна ме. И ме сгря. 

А как бях забравил какво е то огнище,
на нему гледах вече като грях, 
а на топлината му, като на пепел от въглища. 
Докосна ме и дъхът в устата ми се спря, 
механизмът за издишане захапа. 
В докоснатото място цял се взрях,
и втренчени във него, очите ми просто зяпаха, 
стояха неподвижно като заспали минувачи,
изгубили способността да продължат, 
наслушали се на приказки от случайни разказвачи, 
не са сигурни, дали u сега пак не ги лъжат. 
Кажи им, че не си сълза която ще изпия, 
дъвка, която ще изгуби сладкото, 
червило, което ще попие. 
Моля те кажи им, че си мечтано рядкото - 
Онази щастлива случайност, 
онази тръпка, онази крайност, 
онази така желана всеотдайност, 
Моля те, кажи им вече, краткотрайност ли си или си безкрайност!

Сумея Мику