Докосната от ветрени крила
Отново ме почувствай - самодива,
в косите вплела любовта,
отново ме почувствай - слънчева и мила,
докосната от ветрени крила.
Ще бъда твоята усмивка
след залезното изтощение,
ще те завърша, без да си измислен -
откъснат от сълзи в безвремие.
По кожата ми парят обещания,
мечтите са окаляни от летен дъжд,
потъвам в страстно избелели пламъци -
по устните с ухание на мъж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
Радвам се, че започнах да те чета, макар и случайно (като всички случайни неща).
