Отново ме почувствай - самодива,
в косите вплела любовта,
отново ме почувствай - слънчева и мила,
докосната от ветрени крила.
Ще бъда твоята усмивка
след залезното изтощение,
ще те завърша, без да си измислен -
откъснат от сълзи в безвремие.
По кожата ми парят обещания,
мечтите са окаляни от летен дъжд,
потъвам в страстно избелели пламъци -
по устните с ухание на мъж.
© Радосвета Петрова All rights reserved.
Радвам се, че започнах да те чета, макар и случайно (като всички случайни неща).
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
