28 мая 2021 г., 18:32  

Докосване

834 2 2

Всеки път, 

когато докосвам думите ти, удоволствието ми крещи от радост. 

Но, ние с теб 

знаем как да се прикриваме,

 понякога и от себе си...

За да отплуваме спокойно

в другите си светове. 

В тях има различни думи, 

изтървани, 

изтръпнали, 

не на място, 

съвсем чужди... 

Знам, че пак ще открия 

някое от другите ти лица

и ще си кажем същото, 

още по-завладяващо

съзнанието на 

нескучаещата ми

еуфория. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет, Миг! И добро утро на събудените нюанси от интелекта ти 😉
  • Мистериозен енергиен вихър събуди дремещи нюанси от интелекта ми! Благодаря !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...