Всеки път,
когато докосвам думите ти, удоволствието ми крещи от радост.
Но, ние с теб
знаем как да се прикриваме,
понякога и от себе си...
За да отплуваме спокойно
в другите си светове.
В тях има различни думи,
изтървани,
изтръпнали,
не на място,
съвсем чужди...
Знам, че пак ще открия
някое от другите ти лица
и ще си кажем същото,
още по-завладяващо
съзнанието на
нескучаещата ми
еуфория.
© Misteria Vechna All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
