Всеки път,
когато докосвам думите ти, удоволствието ми крещи от радост.
Но, ние с теб
знаем как да се прикриваме,
понякога и от себе си...
За да отплуваме спокойно
в другите си светове.
В тях има различни думи,
изтървани,
изтръпнали,
не на място,
съвсем чужди...
Знам, че пак ще открия
някое от другите ти лица
и ще си кажем същото,
още по-завладяващо
съзнанието на
нескучаещата ми
еуфория.
© Misteria Vechna All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
