Всеки път,
когато докосвам думите ти, удоволствието ми крещи от радост.
Но, ние с теб
знаем как да се прикриваме,
понякога и от себе си...
За да отплуваме спокойно
в другите си светове.
В тях има различни думи,
изтървани,
изтръпнали,
не на място,
съвсем чужди...
Знам, че пак ще открия
някое от другите ти лица
и ще си кажем същото,
още по-завладяващо
съзнанието на
нескучаещата ми
еуфория.
© Misteria Vechna All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
