13 июн. 2007 г., 15:01

Докосване

1.1K 0 17

   Плахо до теб се докосвам.
   Стъпвам на пръсти.
   Наоколо само полъхва.

   С коси от сребърна свила
   милвам те нежно
   и тихо прошепвам :
   Бях се изгубила, върнах се вече.

   С прах от лунния камък
   посипвам лицето ти,
   целувам клепачите.
   Боже, колко е хубав сънят ти!

   Спускам бързо завесите,
   онези, небесните,
   за да не видиш,
   колко са тъжни очите ми.

   Тихо излизам от стаята.
   Стъпвам на пръсти.
   Наоколо любов прошумява.
  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...