13 июн. 2007 г., 15:01

Докосване

1.1K 0 17

   Плахо до теб се докосвам.
   Стъпвам на пръсти.
   Наоколо само полъхва.

   С коси от сребърна свила
   милвам те нежно
   и тихо прошепвам :
   Бях се изгубила, върнах се вече.

   С прах от лунния камък
   посипвам лицето ти,
   целувам клепачите.
   Боже, колко е хубав сънят ти!

   Спускам бързо завесите,
   онези, небесните,
   за да не видиш,
   колко са тъжни очите ми.

   Тихо излизам от стаята.
   Стъпвам на пръсти.
   Наоколо любов прошумява.
  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...