13.06.2007 г., 15:01

Докосване

1.1K 0 17

   Плахо до теб се докосвам.
   Стъпвам на пръсти.
   Наоколо само полъхва.

   С коси от сребърна свила
   милвам те нежно
   и тихо прошепвам :
   Бях се изгубила, върнах се вече.

   С прах от лунния камък
   посипвам лицето ти,
   целувам клепачите.
   Боже, колко е хубав сънят ти!

   Спускам бързо завесите,
   онези, небесните,
   за да не видиш,
   колко са тъжни очите ми.

   Тихо излизам от стаята.
   Стъпвам на пръсти.
   Наоколо любов прошумява.
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...