„Но – каквото ще става, ще стане
Все едно в кой живот.”
Маргарита Петкова
И какво, ако днес са измислица
всички щурави мисли по теб.
И това, че от крадени мигове
си наричаме дъжд и небе…
Че безгласно денят ми започва
дяволито във твойте очи,
гръб обърнал на всички въпроси.
По-различен от всяко преди…
Щом реша, че все пак ще се случиш,
без значение как и кога,
от безкрая мечти ще получа.
И ще чакам онази дъга,
дето днес ще пропусне небето.
Но, навярно, във следващ живот
ще е моя от тук докъдето
любовта е през времето брод…
© Йорданка Господинова Все права защищены