Jan 16, 2013, 1:11 AM

Докъдето

  Poetry » Love
1.3K 0 2

                „Но – каквото ще става, ще стане

                      Все едно в кой живот.”

                                  Маргарита Петкова

 

И какво, ако днес са измислица

всички щурави мисли по теб.

И това, че от крадени мигове

си наричаме дъжд и небе…

 

Че безгласно денят ми започва

дяволито във твойте очи,

гръб обърнал на всички въпроси.

По-различен от всяко преди…

 

Щом реша, че все пак ще се случиш,

без значение как и кога,

от безкрая мечти ще получа.

И ще чакам онази дъга,

 

дето днес ще пропусне небето.

Но, навярно, във следващ живот

ще е моя от тук докъдето

любовта е през времето брод…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....