2 июл. 2011 г., 19:03

Дом от мечти

882 0 10

В този ден скъсах всички окови

дето вързваха птицата в мен.

И не исках да търся мостове –

имах нужда от чисто небе.

 

Знам, в света омагьосан от догми

дръзка лудост е всяка мечта.

Не желая богатство от спомени,

искам с теб да съм тук и сега.

 

Не във клетка от приказно злато,

а в копнежа на бурна река –

там, където дъждът е начало,

без илюзии, без суета.

 

Ще последваш ли своята скитница?

Виж сълзите ми в двете очи

са по-чисти от хиляди бисери…

Мога дом да ти дам от мечти.

 

Отречи всички праведни навици,

направи нещо само за мен!

И след хиляди шумни наздравици

ще усетиш, че имаш сърце.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "там, където дъждът е начало,
    без илюзии, без суета." - това си е истинското желание в дом от мечти!
  • Поздрав,Дани!
  • Щом падне вечерта
    Очите ти красиви
    в мъгла са от сълзи.
    Какво да ти помогна?
    Безсилие ме мъчи.
    Какво ли да ти дам?
    Как чувството души!
    Та аз съм епизод
    в живота сиво-жлъчен.
    Та аз съм само миг.
    Частица нежни думи,
    които със росата
    изгревът гори.
    Какво да ти даря?!
    Лутам се безумен.
    Очите ми се вричат.
    Душата ми лети.
    Дори да няма смисъл
    за тебе ще горя
    и топлото от мене
    очите ще суши!
    Мъжът ако го няма,
    щом падне вечерта,
    сянка от поета
    до тебе ще заспи...
  • Много ми хареса. Поздрав, Дани!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...