Jul 2, 2011, 7:03 PM

Дом от мечти 

  Poetry » Love
732 0 10

В този ден скъсах всички окови

дето вързваха птицата в мен.

И не исках да търся мостове –

имах нужда от чисто небе.

 

Знам, в света омагьосан от догми

дръзка лудост е всяка мечта.

Не желая богатство от спомени,

искам с теб да съм тук и сега.

 

Не във клетка от приказно злато,

а в копнежа на бурна река –

там, където дъждът е начало,

без илюзии, без суета.

 

Ще последваш ли своята скитница?

Виж сълзите ми в двете очи

са по-чисти от хиляди бисери…

Мога дом да ти дам от мечти.

 

Отречи всички праведни навици,

направи нещо само за мен!

И след хиляди шумни наздравици

ще усетиш, че имаш сърце.

 

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "там, където дъждът е начало,
    без илюзии, без суета." - това си е истинското желание в дом от мечти!
  • Поздрав,Дани!
  • Щом падне вечерта
    Очите ти красиви
    в мъгла са от сълзи.
    Какво да ти помогна?
    Безсилие ме мъчи.
    Какво ли да ти дам?
    Как чувството души!
    Та аз съм епизод
    в живота сиво-жлъчен.
    Та аз съм само миг.
    Частица нежни думи,
    които със росата
    изгревът гори.
    Какво да ти даря?!
    Лутам се безумен.
    Очите ми се вричат.
    Душата ми лети.
    Дори да няма смисъл
    за тебе ще горя
    и топлото от мене
    очите ще суши!
    Мъжът ако го няма,
    щом падне вечерта,
    сянка от поета
    до тебе ще заспи...
  • Много ми хареса. Поздрав, Дани!
  • !
  • +++
  • Браво,браво,Дани
  • Браво, Дани, великолепен стих!
  • Уютно е тук,Дани!
    Гостоприемни мечти и шумни наздравици...
    Поздрав!
  • Не може да не те последва по пътеката от стихове към приказния дом!Всичко е толкова истинско и земно!Поздрав!!
Random works
: ??:??