Дом от мечти
В този ден скъсах всички окови
дето вързваха птицата в мен.
И не исках да търся мостове –
имах нужда от чисто небе.
Знам, в света омагьосан от догми
дръзка лудост е всяка мечта.
Не желая богатство от спомени,
искам с теб да съм тук и сега.
Не във клетка от приказно злато,
а в копнежа на бурна река –
там, където дъждът е начало,
без илюзии, без суета.
Ще последваш ли своята скитница?
Виж сълзите ми в двете очи
са по-чисти от хиляди бисери…
Мога дом да ти дам от мечти.
Отречи всички праведни навици,
направи нещо само за мен!
И след хиляди шумни наздравици
ще усетиш, че имаш сърце.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
