2.07.2011 г., 19:03

Дом от мечти

879 0 10

В този ден скъсах всички окови

дето вързваха птицата в мен.

И не исках да търся мостове –

имах нужда от чисто небе.

 

Знам, в света омагьосан от догми

дръзка лудост е всяка мечта.

Не желая богатство от спомени,

искам с теб да съм тук и сега.

 

Не във клетка от приказно злато,

а в копнежа на бурна река –

там, където дъждът е начало,

без илюзии, без суета.

 

Ще последваш ли своята скитница?

Виж сълзите ми в двете очи

са по-чисти от хиляди бисери…

Мога дом да ти дам от мечти.

 

Отречи всички праведни навици,

направи нещо само за мен!

И след хиляди шумни наздравици

ще усетиш, че имаш сърце.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "там, където дъждът е начало,
    без илюзии, без суета." - това си е истинското желание в дом от мечти!
  • Поздрав,Дани!
  • Щом падне вечерта
    Очите ти красиви
    в мъгла са от сълзи.
    Какво да ти помогна?
    Безсилие ме мъчи.
    Какво ли да ти дам?
    Как чувството души!
    Та аз съм епизод
    в живота сиво-жлъчен.
    Та аз съм само миг.
    Частица нежни думи,
    които със росата
    изгревът гори.
    Какво да ти даря?!
    Лутам се безумен.
    Очите ми се вричат.
    Душата ми лети.
    Дори да няма смисъл
    за тебе ще горя
    и топлото от мене
    очите ще суши!
    Мъжът ако го няма,
    щом падне вечерта,
    сянка от поета
    до тебе ще заспи...
  • Много ми хареса. Поздрав, Дани!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...