Душата ни сама си носи кръста.
През воденични камъни минаваме.
И Бог жесток, навил си е на пръста,
да ни помага все да оцеляваме.
Обръщаме се и ръката божа,
захапваме я стръвно - непогалени,
от кал направени сме и не може,
над блатото да литнем -неокаляни.
Домашните любимци се обичат,
на сухо, топло, винаги нахранени.
С годините дано да заприличат,
макар и само външно на Cтопанина.