20.02.2020 г., 10:04 ч.  

Домашни любимци 

  Поезия » Философска
617 7 5

Душата ни сама си носи кръста.
През воденични камъни минаваме.
И Бог жесток, навил си е на пръста,
да ни помага все да оцеляваме.

 

Обръщаме се и ръката божа,
захапваме я стръвно - непогалени,
 от кал направени сме и не може,
над блатото да литнем -неокаляни.

 

Домашните любимци се обичат,
на сухо, топло, винаги нахранени.
С годините дано да заприличат,
макар и само външно на Cтопанина.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??