2 нояб. 2008 г., 18:13

Доминиране

1.3K 1 3
Не чакай. Влизай. Аз съм тук.
Без дрехи, без чувства, без воля.
Не чакам да се впиваме един в друг,
а да не ми дадеш възможност да се моля.

Накарай ме да хленча и скимтя.
Не в удоволствие, в страх да треперя,
гадаейки къде твоята ръка
в шамар тялото ми ще намери.

Запуши устата ми и влез,
с очи да се моля и викам,
а ти, ехидно ухилен над мен,
ме накарай унижена да се изпитам.

Обърни ме, с ръцете на гърба,
сложи пред мене огледало,
да се виждам как ужасена пищя,
докато разкъсваш с тласъци мойто тяло.

Задъхвай ме и всичко запуши,
безмълвно гърчейки се да осъзная,
че би погледнал в моите очи
само, ако покорство и страх в тях играят.

По-бързо. Слаба ми е тази болка.
Искам в агония да припадам
и в опит да те спра, да се дърпам, но да не мога
от мен да те извадя. И в отговор псувни да получавам.

Дали ми стига? Не, недей да питаш.
Аз нямам воля да ти отговарям.
Аз искам да съм подхвърляна, подритвана.
Аз искам да съм притежавана.


02.11.2208г.
гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...