2 нояб. 2008 г., 18:13

Доминиране

1.3K 1 3
Не чакай. Влизай. Аз съм тук.
Без дрехи, без чувства, без воля.
Не чакам да се впиваме един в друг,
а да не ми дадеш възможност да се моля.

Накарай ме да хленча и скимтя.
Не в удоволствие, в страх да треперя,
гадаейки къде твоята ръка
в шамар тялото ми ще намери.

Запуши устата ми и влез,
с очи да се моля и викам,
а ти, ехидно ухилен над мен,
ме накарай унижена да се изпитам.

Обърни ме, с ръцете на гърба,
сложи пред мене огледало,
да се виждам как ужасена пищя,
докато разкъсваш с тласъци мойто тяло.

Задъхвай ме и всичко запуши,
безмълвно гърчейки се да осъзная,
че би погледнал в моите очи
само, ако покорство и страх в тях играят.

По-бързо. Слаба ми е тази болка.
Искам в агония да припадам
и в опит да те спра, да се дърпам, но да не мога
от мен да те извадя. И в отговор псувни да получавам.

Дали ми стига? Не, недей да питаш.
Аз нямам воля да ти отговарям.
Аз искам да съм подхвърляна, подритвана.
Аз искам да съм притежавана.


02.11.2208г.
гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...