Доминиране
Не чакай. Влизай. Аз съм тук.
Без дрехи, без чувства, без воля.
Не чакам да се впиваме един в друг,
а да не ми дадеш възможност да се моля.
Накарай ме да хленча и скимтя.
Не в удоволствие, в страх да треперя,
гадаейки къде твоята ръка
в шамар тялото ми ще намери.
Запуши устата ми и влез,
с очи да се моля и викам,
а ти, ехидно ухилен над мен,
ме накарай унижена да се изпитам.
Обърни ме, с ръцете на гърба,
сложи пред мене огледало,
да се виждам как ужасена пищя,
докато разкъсваш с тласъци мойто тяло.
Задъхвай ме и всичко запуши,
безмълвно гърчейки се да осъзная,
че би погледнал в моите очи
само, ако покорство и страх в тях играят.
По-бързо. Слаба ми е тази болка.
Искам в агония да припадам
и в опит да те спра, да се дърпам, но да не мога
от мен да те извадя. И в отговор псувни да получавам.
Дали ми стига? Не, недей да питаш.
Аз нямам воля да ти отговарям.
Аз искам да съм подхвърляна, подритвана.
Аз искам да съм притежавана.
02.11.2208г.
гр. Пловдив
Без дрехи, без чувства, без воля.
Не чакам да се впиваме един в друг,
а да не ми дадеш възможност да се моля.
Накарай ме да хленча и скимтя.
Не в удоволствие, в страх да треперя,
гадаейки къде твоята ръка
в шамар тялото ми ще намери.
Запуши устата ми и влез,
с очи да се моля и викам,
а ти, ехидно ухилен над мен,
ме накарай унижена да се изпитам.
Обърни ме, с ръцете на гърба,
сложи пред мене огледало,
да се виждам как ужасена пищя,
докато разкъсваш с тласъци мойто тяло.
Задъхвай ме и всичко запуши,
безмълвно гърчейки се да осъзная,
че би погледнал в моите очи
само, ако покорство и страх в тях играят.
По-бързо. Слаба ми е тази болка.
Искам в агония да припадам
и в опит да те спра, да се дърпам, но да не мога
от мен да те извадя. И в отговор псувни да получавам.
Дали ми стига? Не, недей да питаш.
Аз нямам воля да ти отговарям.
Аз искам да съм подхвърляна, подритвана.
Аз искам да съм притежавана.
02.11.2208г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.
