2.11.2008 г., 18:13

Доминиране

1.3K 1 3
Не чакай. Влизай. Аз съм тук.
Без дрехи, без чувства, без воля.
Не чакам да се впиваме един в друг,
а да не ми дадеш възможност да се моля.

Накарай ме да хленча и скимтя.
Не в удоволствие, в страх да треперя,
гадаейки къде твоята ръка
в шамар тялото ми ще намери.

Запуши устата ми и влез,
с очи да се моля и викам,
а ти, ехидно ухилен над мен,
ме накарай унижена да се изпитам.

Обърни ме, с ръцете на гърба,
сложи пред мене огледало,
да се виждам как ужасена пищя,
докато разкъсваш с тласъци мойто тяло.

Задъхвай ме и всичко запуши,
безмълвно гърчейки се да осъзная,
че би погледнал в моите очи
само, ако покорство и страх в тях играят.

По-бързо. Слаба ми е тази болка.
Искам в агония да припадам
и в опит да те спра, да се дърпам, но да не мога
от мен да те извадя. И в отговор псувни да получавам.

Дали ми стига? Не, недей да питаш.
Аз нямам воля да ти отговарям.
Аз искам да съм подхвърляна, подритвана.
Аз искам да съм притежавана.


02.11.2208г.
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...