4 мая 2007 г., 01:09

doomrever

1.2K 0 0

Стоя на моста,

загледана в тъмнината,

колко дълбока е реката...

Тежки мисли, прокобни,

ми се въртят в главата,

колко студена е водата...


И цялата треперя,

не изпитвам нищо,

и не от студ,

а сякаш студ сковал е разума,

но защо се страхувам,

нали на чужди мисли не робувам?


Вятърът пее в косите ми

и те политат из тъмнината

като свободни птици в мрака,

а аз не чувствам свободата...

усещам как сърцето все по-бавно тупти

и студът затваря уморените ми очи.


Не чувствам самата себе си,

толкова съм уморена...

ала с изстинало вече сърце

водата не е студена -

потънаха в реката две ръце

за една съдба, за друга свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мони Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...