May 4, 2007, 1:09 AM

doomrever

  Poetry
1.1K 0 0

Стоя на моста,

загледана в тъмнината,

колко дълбока е реката...

Тежки мисли, прокобни,

ми се въртят в главата,

колко студена е водата...


И цялата треперя,

не изпитвам нищо,

и не от студ,

а сякаш студ сковал е разума,

но защо се страхувам,

нали на чужди мисли не робувам?


Вятърът пее в косите ми

и те политат из тъмнината

като свободни птици в мрака,

а аз не чувствам свободата...

усещам как сърцето все по-бавно тупти

и студът затваря уморените ми очи.


Не чувствам самата себе си,

толкова съм уморена...

ала с изстинало вече сърце

водата не е студена -

потънаха в реката две ръце

за една съдба, за друга свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...