4.05.2007 г., 1:09

doomrever

1.1K 0 0

Стоя на моста,

загледана в тъмнината,

колко дълбока е реката...

Тежки мисли, прокобни,

ми се въртят в главата,

колко студена е водата...


И цялата треперя,

не изпитвам нищо,

и не от студ,

а сякаш студ сковал е разума,

но защо се страхувам,

нали на чужди мисли не робувам?


Вятърът пее в косите ми

и те политат из тъмнината

като свободни птици в мрака,

а аз не чувствам свободата...

усещам как сърцето все по-бавно тупти

и студът затваря уморените ми очи.


Не чувствам самата себе си,

толкова съм уморена...

ала с изстинало вече сърце

водата не е студена -

потънаха в реката две ръце

за една съдба, за друга свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мони Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...