22 июл. 2012 г., 17:46

Допий ме сред порутените зали!

1.4K 0 5

по текст на Красимир Тенев

 

Зад дверите ти тежко катедрални

просъсква непосилен студ.

Във вихъра на спомен луд

наливаш бавно чашите прощални.

 

Останал за плача ми глух,

прегръщаш ледените си скрижали,

за нищо на света да не прежалиш

вилнеещ спомен – изумруд.

 

А времето – крадец на листопади,

завихрило и мраз, и смут,

превърна устните ми във бокали.

 

Допий ме сред порутените зали!

Йереино, ела! Без звук

да те смиля пред моите олтари!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ποшличко финалче, с това "допий". Бля.
  • Помня го. Това го има и в превод на руски, нали? Източникът на вдъхновението е моето http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=179810
    Формата и римната схема са същите. Тематиката и някои ключови думи съвпадат. Не знам защо e в източни форми. Предполагам, е грешка. В някои сайтове има раздел "строги, твърди форми" и сонетите спадат към тях.
  • Какъв сонет, подкатегорията е източни форми...
    много е хубаво!!!
  • Хубаво като стихо, но като сонет ми е малко объркано...
    Поздрави.
  • Хареса ми,
    поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...