14 июн. 2010 г., 00:24

Доплуваха рибите, белите...

1.2K 0 43

 

 

                  Останал
                  в клоните на върбите
                  шепотът топъл
                  на вятъра
                  нежно примамващ
                  белите риби
                  от дълбокия сън
                  на реката…
                  доплували пак
                  в душата ми
                  рибите, белите…

                  белите мисли
                  за тебе
                  доплували пак
                  от реката
                  на дълбокия сън
                  от ехото
                  нежно примамвани
                  в шепота тъжен
                  останало
                  на стъпките ти към мене
                  неизвървяни…

 

 

         http://www.youtube.com/watch?v=mGIapltnYUU

 

                 МУЗИКА >>>  Now we are free...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...