Jun 14, 2010, 12:24 AM

Доплуваха рибите, белите...

  Poetry » Love
1.2K 0 43

 

 

                  Останал
                  в клоните на върбите
                  шепотът топъл
                  на вятъра
                  нежно примамващ
                  белите риби
                  от дълбокия сън
                  на реката…
                  доплували пак
                  в душата ми
                  рибите, белите…

                  белите мисли
                  за тебе
                  доплували пак
                  от реката
                  на дълбокия сън
                  от ехото
                  нежно примамвани
                  в шепота тъжен
                  останало
                  на стъпките ти към мене
                  неизвървяни…

 

 

         http://www.youtube.com/watch?v=mGIapltnYUU

 

                 МУЗИКА >>>  Now we are free...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...