Дори, когато...
Когато вече няма да ме има,
аз зная, че не ще ти бъде лесно.
Ще ме откриваш в най-случайна рима,
във всяка от любимите ни песни.
Ще ти е тъжно, че не съм до тебе.
Ще страдаш нощем тайно в полумрака.
От мъката по мен ще си обсебен,
защото вече никой не те чака.
Но щом затвориш в крехък сън клепачи,
с надежда, че при тебе ще се върна,
ако усетя сълзите ти в здрача,
ще дойда в твоя сън да те прегърна.
Ще те погаля с тичинкови пръсти,
ще те целуна с дъх на пеперуда
и твоят смях отново ще възкръсне…
А аз ще ти танцувам танци луди…
Щом утрото в прозореца надникне,
в съня, да се усмихваш ще те види.
С отсъствието денем ще привикнеш,
но в нощите ти винаги ще идвам!
И пак ще бъдем лудите хлапета,
с най-дивата любов, неизмерима…
Как бих могла да те сменя за вечност,
ако не мога в нея да те имам?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Керанка Иванова Все права защищены
