11 нояб. 2010 г., 12:02

Дори на себе си напук

750 0 0

Хъъъ... Възкръсвам от старите пожълтели страници

Вглеждам се в нишките на сътвореното и ги разплитам

всяка нощ редя пъзели с листенца от бели рози

и капки кръв спояват частиците

Седя ето там опрял лице до стъклото - 

минават хора коли и неща не от този свят

валяло е има локвички боси крачета лудуват в тях

времето тече досами мен 

протегна ли се ще го докосна

полицата потъва в прах книгите 

старея като хората и писаното слово умира

забравен захвърлен като вчерашния вестник 

излежавам се 

тревата под мен расте

имало красота и на този свят

божествени искрици способни да стоплят 

замръзналите човешки души

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карлос Димостракиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...