Nov 11, 2010, 12:02 PM

Дори на себе си напук

  Poetry » Other
748 0 0

Хъъъ... Възкръсвам от старите пожълтели страници

Вглеждам се в нишките на сътвореното и ги разплитам

всяка нощ редя пъзели с листенца от бели рози

и капки кръв спояват частиците

Седя ето там опрял лице до стъклото - 

минават хора коли и неща не от този свят

валяло е има локвички боси крачета лудуват в тях

времето тече досами мен 

протегна ли се ще го докосна

полицата потъва в прах книгите 

старея като хората и писаното слово умира

забравен захвърлен като вчерашния вестник 

излежавам се 

тревата под мен расте

имало красота и на този свят

божествени искрици способни да стоплят 

замръзналите човешки души

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карлос Димостракиос All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...