10 нояб. 2017 г., 11:24

Доротея

461 0 0

Криле опрели върху вятъра,

прелитат птици.

Сенки рижи -

плъзгат се по кадифето

на спуснатите щори.

От щорма щоров

те изплуват

и мярвам ги замалко

през стъклото

на другия ми

непокрит прозорец.

- Спусни и тази щора -

казва мама - Виж,

слънцето на юли

ти се кани -

ще изгориш

в следобедната жега.

Не искам - казвам - сенки,

искам птици!

И знам, че спусна ли

и тази щора,

ще затвори

завинаги окото си

небето

и в куб тапетен ослепяла

до края на живота

ще се мятам.

Затуй поглеждам смело

слънцето в очите

и, цяла в пламък засияла,

...литвам!

- Пак станала е Доротея -

казва тихо мама

и помита

с метлата си замислено следите

от оня безразсъден поглед -

купчинка пепел.

А аз, душа опряла

върху вятъра,

се рея с птиците

във свода синкав.

А после, хваната

за лъч старинен,

бавно слизам

в затвора си

тапетно скучен.

Сред жега, рижи сенки,

щори избелели

ще живея

сън неясен и безцветен.

 

До следващия петък.

 

14.07.2002

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...