С празна душа днес пея
пред заключена крепост от чувства,
а с гласа си не успявам да те сгрея,
надеждата отново ме напуска.
Достатъчно боляха истини,
липсват решителни дела,
парят все същите очи единствени,
забити в мен като стрела.
© Симона Все права защищены