Достигната обич
Чуваш ли как пеят в очите ми славеи?
Как пресичат нощта ни с искрящи крила.
И по стените вълшебство рисуват,
за теб и за мен и любовта.
Във прегръдка се сливат мечтите.
Надживяли превратностите на свойта съдба.
Но запазили малкото зрънце,
оцеляло през бури и суета.
Изсънувах те в трудни раздели.
Горчилка от предателства до дъно изпих.
Но до сърцето отрова не стигна,
защото молитва за тебе със обич редих.
Сега те достигам. И достигна ме ти.
Радостта е безмерна и танцува в наште очи.
Че сме двама, преди да си тръгнем,
изживяли живот, безумно сами.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
