Рубинът -знае своя блясък.
От Слънцето го научава.
Гларусът-дори заради крясъка-
поклони заслужава.
Танца на думи открила-
в който смисълът земен тече,
поет научих, че съм. Няма сила,
която ще го отрече!
Спах своя летаргичен сън
в едно човекоядно време.
Събуждам се. А охлювите-вън.
Не за пълзене-съм родена.
© Веси Филипова Все права защищены