23 мар. 2023 г., 21:49

" Достойнство" 

  Поэзия » Философская
859 0 1

Рубинът -знае своя блясък.

От Слънцето го научава.

Гларусът-дори заради крясъка-

поклони заслужава.

 

Танца на думи открила-

в който смисълът земен тече,

поет научих, че съм. Няма сила,

която ще го отрече!

 

Спах своя летаргичен сън

в едно човекоядно време.

Събуждам се. А охлювите-вън.

Не за пълзене-съм родена.

© Веси Филипова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не знам дали е благословия да разбереш, че си поет "в едно човекоядно време", но със сигурност е спасение от острите зъби на ежедневието. Пиши и изливай чувствата си в стихове, Веси!🌹
Предложения
: ??:??